Няма нищо по – голямо от хляба. Нищо по – голямо от нашия – българския хляб, дето се правеше само от истинско брашно. След толкова години извън България, това е нещото, което най – много ми липсва. Хлябът, дето го правеха в старата пекарна на село / която отдавна не е пекла хляб/. Та след първите две години навън ми омръзна да ям дунапренените американски боклуци и през последните години станах „майстор“ на този хляб.
ПРОДУКТИ
1 1/2 ч.ч. вода
1 пак мая
6 с.л. олио
1 ч.л. сол
щипка захар
1 с.л. оцет
1/2 ч.ч. доматено пюре
розмарин, 5 – 6 скилидки чесън, мащерка, орегано, магданоз, чубрица. Всичките подправки нарязани на много ситно
брашно до меко тесто
50 грама масло нарязано на парчета
Всичките продукти с изключение на маслото замесваме в голяма купа. Маята ми е суха, но никога не я оставям да шупне отделно, а замесвам всичко заедно. След като сте готови оставете полученото тестото да втаса, оформено на питка в намазнена купа. На различни места в питката сложете парченцата нарязано масло, студено, направо извадено от хладилника. Хубаво е тестото да втасва бавно, в не много топла стая и в никакъв случай не го слагайте на печката, в печката и т.н.
Когато тестото уголеми обема си един път го сложете в тавичката, където ще го печете, разтелете „питката“ и просто оформете като хляб. Разрежете отгоре и оставете още 10 минути. Печете в силна фурна 180 – 200 градуса за около 40 минути. След това намалявам на 150 и държа още десетина минути. Ние обичаме по – препечен хляб, но преценете и ако искате го извадете по рано. Все пак печките ни не пекат еднакво. След като го извадите, покривате с кърпа и изчакайте да изстине / Мисия невъзможна/, но е важно хляба да “ иде до нивата“…
Да ви е сладко…:)
Bravo! 🙂
🙂